23 мая 2006 г., 17:33

Поне за ден 

  Поэзия
731 0 4

Поне за ден


Дълго чаках да те зърна,

да те усещам тъй  близо до мен,

най-накрая успях да те прегърна,

да те притежавам поне за ден.

 

Щом пред мене спря се,

помислих, че сънувам,

но лицето ти тъй искренно усмихна се,

че за по-красива реалност не можех да бленувам.

 

Желана нежност ти ми подари

и не забравими мигове, обсипани с целувки,

в един ден толкова мечти,

в реалност се превърнаха, без фалшивите преструвки.

 

В миговете с теб аз бях различна,

не таях в сърцето си тъга,

бях загърбила самотата прозаична,

от щастие пролях дори една сълза.

 

И всичко бе като на кино,

безкрайна обич, нежност и искри,

но не за дълго - всичко стана тъжно,

когато дойде момента да си тръгнеш ти.

 

Ето я отново пронизващата болка

тя плъзгаше се бавно по моите нозе,

една последна изгарящя целувка,

една прегръдка с треперещи ръце.

 

Едно сърце страдалчески присвито,

туптеше сякаш за последен път,

то пазеше в кътче свято,

надеждата, че скоро ще те види пак.

© Мария Амбова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??