Поне за ден
Поне за ден
Дълго чаках да те зърна,
да те усещам тъй близо до мен,
най-накрая успях да те прегърна,
да те притежавам поне за ден.
Щом пред мене спря се,
помислих, че сънувам,
но лицето ти тъй искренно усмихна се,
че за по-красива реалност не можех да бленувам.
Желана нежност ти ми подари
и не забравими мигове, обсипани с целувки,
в един ден толкова мечти,
в реалност се превърнаха, без фалшивите преструвки.
В миговете с теб аз бях различна,
не таях в сърцето си тъга,
бях загърбила самотата прозаична,
от щастие пролях дори една сълза.
И всичко бе като на кино,
безкрайна обич, нежност и искри,
но не за дълго - всичко стана тъжно,
когато дойде момента да си тръгнеш ти.
Ето я отново пронизващата болка
тя плъзгаше се бавно по моите нозе,
една последна изгарящя целувка,
една прегръдка с треперещи ръце.
Едно сърце страдалчески присвито,
туптеше сякаш за последен път,
то пазеше в кътче свято,
надеждата, че скоро ще те види пак.
© Мария Амбова All rights reserved.
6++