Понякога

21 мая 2010 г., 12:34

Поэзия » Философская

1232 0 4

Понякога съм тъжна и сама -

мечтая за небесните простори,

за нова непозната ми страна,

за нови, непознати хора...

Обличам синя дреха и летя -

през планини, гори, пустини...

Над реки и водопади се рея,

над морета, езера, океани...

Понякога съм чувствена и нежна,

копнееща за обич и закрила,

търсеща усмивка нежна

да стопли душата ми унила...

Изваждам роклята червена,

обличам я и тръгвам с нея.

Вървя, от чувства заслепена,

с мисълта любов да открия...

Понякога съм толкова добра,

че сама започвам да се мразя.

Разгръщам ангелските си крила -

и за приятеля, и за врага...

Навличам бялата си роба

и боса тръгвам по света.

Срещам много мрачни хора -

давам им лъч светлина...

Понякога съм груба, зла -

обръщам гръб на хората.

Изричам тежки, обидни слова -

не мисля за последствията...

Покривам се със черно наметало,

с качулка закривам глава.

Скитам под небето потъмняло

и проклинам своята съдба.

Понякога по детски съм наивна,

а друг път губя вяра към света.

Днес съм критична, утре позитивна,

но винаги ще бъда - просто жена!

Amiliq999 (Гергана Тодорова-Вачева)

2014-01-22T12:08:24+02:00
nightkid (Калин Барбов)

2013-06-07T12:01:58+03:00

Колко е близко това "ПОНЯКОГА"
gikka (Гинка Ганева)

2012-02-18T16:21:34+02:00

Браво Гери всичките ти са много добри но това ми харесва най-много продължавай да пишеш.
Optimistichno (Христина Маджарова)

2010-06-28T20:34:11+03:00

Поздрави! Много ми хареса метаморфозата на цветовоете-синьо,червено, бяло, черно. Браво! Замисълът е ясен-във всяка своя роля жената си е жена и именно това е нейната вечна роля-да бъде себе си!