Понякога
Понякога съм тъжна и сама -
мечтая за небесните простори,
за нова непозната ми страна,
за нови, непознати хора...
Обличам синя дреха и летя -
през планини, гори, пустини...
Над реки и водопади се рея,
над морета, езера, океани...
Понякога съм чувствена и нежна,
копнееща за обич и закрила,
търсеща усмивка нежна
да стопли душата ми унила...
Изваждам роклята червена,
обличам я и тръгвам с нея.
Вървя, от чувства заслепена,
с мисълта любов да открия...
Понякога съм толкова добра,
че сама започвам да се мразя.
Разгръщам ангелските си крила -
и за приятеля, и за врага...
Навличам бялата си роба
и боса тръгвам по света.
Срещам много мрачни хора -
давам им лъч светлина...
Понякога съм груба, зла -
обръщам гръб на хората.
Изричам тежки, обидни слова -
не мисля за последствията...
Покривам се със черно наметало,
с качулка закривам глава.
Скитам под небето потъмняло
и проклинам своята съдба.
Понякога по детски съм наивна,
а друг път губя вяра към света.
Днес съм критична, утре позитивна,
но винаги ще бъда - просто жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени
