10 июл. 2012 г., 17:14

Понякога

662 0 2

                                                         "Понякога съм толкова добра..."

                                                                                        Петя Дубарова

 

 

Понякога съм толкова красив,

понякога съм даже екзотичен,

от капките в росата съм щастлив,

със песен на цветята романтичен.

 

Понякога съм огнен, див, сезон

и устните усещам като пролет,

с усмивка коленича за подслон

като птиците след жаден полет.

 

Понякога съм ураган фучащ

завихрил хиляди вихрушки,

със ярост, с грохота ревящ

и свъсил вежди за градушка.

 

Понякога съм тих, крайбрежен фар,

пулсиращ сред морето блян и вяра,

запратил в дълбините сън-кошмар

и свил се в хоризонта пред олтара.

 

Така ли съм орисан да живея,

със маската на две лица предрешен,

да бъда тъжен, после да се смея,

днес - праведен, а утре да съм грешен.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....