Понякога си ми дълаг път,

по който вървя.

А къде ще стигна?

И кога?

Понякога си ми дебела книга,

която чета.

А какъв е края?

Какъв ти край!?!

Мамка му.

Понякога си студен,

тръпки ме побиват

от този мрачен поглед!

А... понякога...

Толкова си нежен!

Господи! Обожавам те.

И всеки удар в сърцето

не бих заменила,

за нещо друго...

на някой друг!

Понякога си

странен.

Неразпознаваем.

Невъзприемчив.

До болка

безчувствен.

И пак е твое!

И пак те обичам!

Такъв какъвто си!

Понякога си ми бягство...

Понякога храм.

Скривам се при теб.

Дълбока тайна.

И пак копнея.

Отново мечтая...

Да бъда една-единтвена

жена...

момичето на твоето сърце!

Понякога усещам...

Виждам в погледа красив

как не аз, а друга взима

всичко онова, което желая.

Понякога съм ти една.

Понякога друга.

И пак съм аз.

Пак съм твоя.