Понякога си ми дълаг път,
по който вървя.
А къде ще стигна?
И кога?
Понякога си ми дебела книга,
която чета.
А какъв е края?
Какъв ти край!?!
Мамка му.
Понякога си студен,
тръпки ме побиват
от този мрачен поглед!
А... понякога...
Толкова си нежен!
Господи! Обожавам те.
И всеки удар в сърцето
не бих заменила,
за нещо друго...
на някой друг!
Понякога си
странен.
Неразпознаваем.
Невъзприемчив.
До болка
безчувствен.
И пак е твое!
И пак те обичам!
Такъв какъвто си!
Понякога си ми бягство...
Понякога храм.
Скривам се при теб.
Дълбока тайна.
И пак копнея.
Отново мечтая...
Да бъда една-единтвена
жена...
момичето на твоето сърце!
Понякога усещам...
Виждам в погледа красив
как не аз, а друга взима
всичко онова, което желая.
Понякога съм ти една.
Понякога друга.
И пак съм аз.
Пак съм твоя.
© Виктория Всички права запазени