Понякога

Забравям понякога че не сте до мен

а аз ви нося в себе си дечица мили.

В светъл празник и ден обикновен,

в душата ми вие гнездо сте свили.

От ранна утрин и до късно вечерта,

моля се за вас, вие сте ми в съня.

Безпокоя се, грижа се за вас деца мои,

ще го разберете като имате деца свои.

И моля се сутрин на бог да ви пази,

от болести и лоши хора да ви опази.

Вярвам в него и че ще бди над вас,

с бял ангел ще ни пази всички нас.

А знаете ли как ми липсвате деца,

когато сте далече сърцето ме боли.

Искам да изпълните с радост моята душа,

но съм спокоен, до майка ви сте,не сте сами.