Понякога
Понякога
Забравям понякога че не сте до мен
а аз ви нося в себе си дечица мили.
В светъл празник и ден обикновен,
в душата ми вие гнездо сте свили.
От ранна утрин и до късно вечерта,
моля се за вас, вие сте ми в съня.
Безпокоя се, грижа се за вас деца мои,
ще го разберете като имате деца свои.
И моля се сутрин на бог да ви пази,
от болести и лоши хора да ви опази.
Вярвам в него и че ще бди над вас,
с бял ангел ще ни пази всички нас.
А знаете ли как ми липсвате деца,
когато сте далече сърцето ме боли.
Искам да изпълните с радост моята душа,
но съм спокоен, до майка ви сте,не сте сами.
© Валентин Миленов All rights reserved.
