Понякога
,,Понякога съм бяла и добра..."
Петя Дубарова
Усещам някога такава лекота,
че песента на устните сама долита.
А други път - унила и сама -
нозе провлачвам като псе пребито.
Понякога съм толкова добра -
да мога цял свят ще прегърна.
Прощавам даже непростимите неща
и бързам у дома при тебе да се върна.
И ти понякога си страшно мил!
Разцъфва обичта ни като цвете.
И благодарни сме на оня шеметен април,
че нашите съдби в съдбовен възел сплете.
,,Понякога съм бяла и добра" -
звъни в душата стихчето на Петя.
Как искам тази бяла доброта
у нас завинаги, докрай да свети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Костова Все права защищены
