7 февр. 2005 г., 15:51

Понякога ни трябва просто свещ

Поэзия

1.5K 0 0

Догаря свещта..
догаря спокойна и ярка
с пламък блещукащ едва
на вечерта превърна се в арка...

Догаря свещта..
отдавайки всичко от себе си,
със свойта небрежност - невидима
скромно огряваща зримото.

Догаря свещта...
и пламъка в свойта грациозност
танцува възбуден и тих,
умиращ, а всъщност щастлив...

Не угасвай моя малка свещ
със своя пламък виртуозен
ти даваш много,
но и много можеш да дадеш,
не угасвай...,
че в този свят сериозен
понякога ни трябва просто свещ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0