Понякога ни трябва просто свещ

Догаря свещта..
догаря спокойна и ярка
с пламък блещукащ едва
на вечерта превърна се в арка...

Догаря свещта..
отдавайки всичко от себе си,
със свойта небрежност - невидима
скромно огряваща зримото.

Догаря свещта...
и пламъка в свойта грациозност
танцува възбуден и тих,
умиращ, а всъщност щастлив...

Не угасвай моя малка свещ
със своя пламък виртуозен
ти даваш много,
но и много можеш да дадеш,
не угасвай...,
че в този свят сериозен
понякога ни трябва просто свещ...