Понякога.... си лягаш със петлите

31 янв. 2014 г., 10:15

Поэзия » Любовная

419 0 0

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти на румени боички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.

Морето потреперва от любов,
когато отразено-ярка плуваш
и вятърът ти шепне с нежен зов,
подканяйки те с него да лудуваш.

Танцуват с теб вълните. Нежен валс.
И нощите флиртуват. Подивели.
Но Слънцето изгрява над Бургас.
И Ти... си лягаш малко уморена!

Понякога.... си лягаш със петлите

Свързани произведения

Комментарии

Предложения