Понякога.... си лягаш със петлите
Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти на румени боички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.
Морето потреперва от любов,
когато отразено-ярка плуваш
и вятърът ти шепне с нежен зов,
подканяйки те с него да лудуваш.
Танцуват с теб вълните. Нежен валс.
И нощите флиртуват. Подивели.
Но Слънцето изгрява над Бургас.
И Ти... си лягаш малко уморена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
