Понякога.... си лягаш със петлите

31.01.2014 г., 10:15 ч.

Поезия » Любовна

413 0 0

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти на румени боички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.

Морето потреперва от любов,
когато отразено-ярка плуваш
и вятърът ти шепне с нежен зов,
подканяйки те с него да лудуваш.

Танцуват с теб вълните. Нежен валс.
И нощите флиртуват. Подивели.
Но Слънцето изгрява над Бургас.
И Ти... си лягаш малко уморена!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.