27 авг. 2016 г., 19:39

Попитай 

  Поэзия
960 9 14

Попитай бялата мъгла
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.

Попитай залеза студен
за сутрешната първа ласка
на лъч от изгрева роден -
ездач на слънчева каляска.

Попитай вятъра в зори,
докоснал струните от клони,
дали за миг се умори
стада от облаци да гони.

Попитай себе си, ленив,
не сменящ своята посока,
но втренчен, странно мълчалив,
защо от кал - в калта е скокът...?

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много познато, Мисана
  • Мъдър стих! Поздравления!
  • Истинска наслада за сетивата. Аплодисменти!
  • С Ведрина. Прекрасен стих Младен, оздрав!
  • Прекрасен стих - великолепно нанизан пъстър гердан..., несъмнено Vega е един изключителен поет...!!! Много силен коментар - Владислав..., наистина - философско тълкуване на финала...!!!
  • Препрочитам го отново и отново...с всеки куплет пред очите изплува картина,омагъосва и замисля!Браво!
  • Да, това стихотворение е великолепно... Поздрав, Мисана!!! В любими ми е...
  • Как съм го пропуснала това блестящо творение на мисълта!!!!! Аплодисменти, Младене, тук мисълта ти е работила като хирург!
  • Прекрасно!
  • С Руми! Поздравления!
  • Чудесен стих, Младене! Поздравления!
  • Поздравления за хубавия стих, Младене!
  • Испитах удоволствие от прочита на стихотворението ти, Младене, което с думи ми е трудно да обясня, но си го поставям в любими...! Детайли и изрази, които ме впечатлиха! Всъщност, не случайно, ти си един от любимите ми автори тук! Поздравявам те и ти пожелавам слънчев и усмихнат неделен ден!
  • В калта е скокът... След водата
Предложения
: ??:??