Попитай
Попитай бялата мъгла
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.
Попитай залеза студен
за сутрешната първа ласка
на лъч от изгрева роден -
ездач на слънчева каляска.
Попитай вятъра в зори,
докоснал струните от клони,
дали за миг се умори
стада от облаци да гони.
Попитай себе си, ленив,
не сменящ своята посока,
но втренчен, странно мълчалив,
защо от кал - в калта е скокът...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
