9 авг. 2022 г., 19:25

Пореден опит да ме отстраниш

537 2 5

 

Усещаш, че не противостоя,

не се препирам, женски чар не пускам,

несвоето не ще си присвоя,

с предястието бързаш да ме схрускаш.

 

Стаила дъх, мълча до умозрак.

Отказах се да прося светлината.

Приспала съм под стъклен похлупак

сърдечен ритъм, опростих вината.

 

Полегнала пред стъпките на Бог,

приемам и прашинките с охота.

Не си от милостта му по-висок

амвон, за да ми сочиш път в живота.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...