Усещаш, че не противостоя,
не се препирам, женски чар не пускам,
несвоето не ще си присвоя,
с предястието бързаш да ме схрускаш.
Стаила дъх, мълча до умозрак.
Отказах се да прося светлината.
Приспала съм под стъклен похлупак
сърдечен ритъм, опростих вината.
Полегнала пред стъпките на Бог,
приемам и прашинките с охота.
Не си от милостта му по-висок
амвон, за да ми сочиш път в живота.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
