12 апр. 2006 г., 12:09

Поредната мечта

879 0 9
                Аз съм само цвят лилав
                               теменуга съм

Изтривам вече всички чернови
и всичките писма изтривам даже.
Едва ли може миналото да боли,
туй бъдещето няма да ми каже.

И листите объркани лежат,
мастилото самотно преживява -
изгуби ли се тази вечна страст
и паметта, и чувствата да притежавам.

И ето я поредната мечта
неказана, несподелена още.
Тук мога само денем да греша,
каквото мога да поправям нощем.

Сънят ми може да избяга
и нови грижи носи ми безкрая.
И иска ли Ви се да си помагаме
така ще бъде винаги ... до края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...