Поредната мечта
теменуга съм
Изтривам вече всички чернови
и всичките писма изтривам даже.
Едва ли може миналото да боли,
туй бъдещето няма да ми каже.
И листите объркани лежат,
мастилото самотно преживява -
изгуби ли се тази вечна страст
и паметта, и чувствата да притежавам.
И ето я поредната мечта
неказана, несподелена още.
Тук мога само денем да греша,
каквото мога да поправям нощем.
Сънят ми може да избяга
и нови грижи носи ми безкрая.
И иска ли Ви се да си помагаме
така ще бъде винаги ... до края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
