25 июл. 2008 г., 10:06

Порочните дни на едно добро момче

842 0 14
Предлагаш ми водка? Не пия -
та дори да е "Смирноф" и "Финландия".
С алкохола не мога да скрия
пепелящата кожа на раните.

Кутия цигари? Не пуша - 
дори от онези... от леките.
С тютюн не можах да разтуша
навремето болката. Нека ми.

Амфетамини да взема? Проклето е - 
губя ясна представа за мястото.
Душа да отпусна? Заета е -
пък за втора душа ми е тясно.

Търсиш ми вената? Стига бе,
не са ми такива болежките.
Имам много неща за постигане,
пък не ми е и толкова тежко.

Онази жена? Да, прекрасна е -
но едва ли ще става за влюбване.
Дните... ах, най са ужасни те,
когато любовта е изгубена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • стихотворениятата са невероятни! поздравявам те за начина, по който пишеш!
  • Много ми хареса!
    Силен стих и страхотен
    завършек!!!
    Поздрав!
  • !!! Браво!
  • ОТНОВО МЕ...КЕФИШ...,МНОГО АМА!!Как извират от душичката ти такива стихове-богата е на преживявания май...!Поздрав, и дай боже повече хубави емоции при срещите ти с любовта!Ще си го сейфам в "любими"!
  • Прекрасни стихове чета тук!!!
    Поздравче!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...