Портрет
Направих ти портрет,
защото се разделяме,
и любовта си вече не споделяме.
Направих ти портрет,
защото искам вечно да те има.
За да пазя спомена за теб, Любима!
Букет от ангелски лъчи
изгрява в твоите твоите очи.
В косите златни, Прелест моя,
вплетох алената песен на прибоя.
За устните оставих сладостта,
отгдето пил съм на живота радостта.
За фон добавих малко нежност,
за да покажа твоята безбрежност.
Направих рамка от любов
и хоп, портретът е готов.
Да, такава ще те помня.
Слънчева и нежна,
с усмивка белоснежна,
с душа на самодива
ефирна, приказно красива.
Вечно във сърцето ще те пазя.
Не мога, Мила, да те мразя.
Винаги ще те обичам.
На теб живота си обричам.
София
29.04.2016 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Владимирович Все права защищены
Хареса ми!
