Портрет
Портрет
1
Разминахме се в пътищата си,
където всъщност трябваше да се преплитаме.
Забравихме си сенките, които
винаги до болка разпознавахме.
Вървяхме в правилни алеи,
а някак бързо се изгубвахме и лутахме.
Протягахме ръце и търсехме,
а слепи себе си не виждахме.
Припев:
Рисувам, прегърнала черни бои,
портрета ни искам да залича,
пилея косите си, сглобявам мечти,
ти си измислица, с която да спя.
2
В моите длани сега се преплитат
усмивки погалени, прегърнати в цвят,
във всички ъгли на моята стая
звучи ми познатият приказен смях.
Припев:
Рисувам, прегърнала черни бои,
портрета ни искам да залич,а
пилея косите си, сглобявам мечти,
ти си измислица, с която да спя.
Загубих се в теб и не зная къде
свършва сънят и започва света,
наивна, безсилна като малко дете,
просто исках със теб да летя.
П.С. Това всъщност е текст на песен, която писах за групата ми :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Ангелова Все права защищены
