25.01.2010 г., 9:12 ч.

Портрет 

  Поезия » Любовна
1276 0 5

Портрет

 

1

Разминахме се в пътищата си,

където всъщност трябваше да се преплитаме.

Забравихме си сенките, които

винаги до болка разпознавахме.

 

Вървяхме в правилни алеи,

а някак бързо се изгубвахме и лутахме.

Протягахме ръце и търсехме,

а слепи себе си не виждахме.

 

Припев:

 

Рисувам, прегърнала черни бои,

портрета ни искам да залича,

пилея косите си, сглобявам мечти,

ти си измислица, с която да спя.

 

2

В моите длани сега се преплитат

усмивки погалени, прегърнати в цвят,

във всички ъгли на моята стая

звучи ми познатият приказен смях.

 

Припев:

 

Рисувам, прегърнала черни бои,

портрета ни искам да залич,а

пилея косите си, сглобявам мечти,

ти си измислица, с която да спя.

 

Загубих се в теб и не зная къде

свършва сънят и започва света,

наивна, безсилна като малко дете,

просто исках със теб да летя.

 

 

 

П.С. Това всъщност е текст на песен, която писах за групата ми :)

 

© Гергана Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??