Портретът на стената

21 сент. 2010 г., 22:19

Поэзия

1204 0 2

Портретът на стената

Събудих се... Неочаквано красива – с цвете в косата.

Събудих се... Погледнах в огледалото – бях непозната!

Погледнах към теб – отворил широко очи,

не гледаше мен, а портрета, закачен на стената.

Събудих се... А ти изведнъж се насочи

към този портрет на жената.

Тя – със снежно бяло, красиво лице,

с изваяно от скулптор снажно телце,

ме накара да се чудя – коя ли бе?

Дали е твоята любима, дали за нея още ти мечтаеш...

В погледа ти виждах – другаде блуждаеш.

После тихичко прошепна – тя някога единствената бе,

но с времето всеки от нас в друга посока пое!

И ето сега съм с теб – красива непозната.

А ти ме питаш – коя е тази на стената?

Това си, мила моя – ти!

... Но вече образът ти се смени.

purko59 (Ангел Веселинов)

2010-09-27T17:22:47+03:00

Хората се променят, ценностите също. А ти лично задавала ли си си въпроса защо погледът му е вече друг? Поздрави, землячке и бъди щастлива!
Arogarn (Калин Кръстев)

2010-09-23T13:58:15+03:00

Да! Все някога идва момент, в който не можем да се познаем! Тогава и осъзнаваме, че през цялото време сме били чужди за другите!