Портретът на стената
Портретът на стената
Събудих се... Неочаквано красива – с цвете в косата.
Събудих се... Погледнах в огледалото – бях непозната!
Погледнах към теб – отворил широко очи,
не гледаше мен, а портрета, закачен на стената.
Събудих се... А ти изведнъж се насочи
към този портрет на жената.
Тя – със снежно бяло, красиво лице,
с изваяно от скулптор снажно телце,
ме накара да се чудя – коя ли бе?
Дали е твоята любима, дали за нея още ти мечтаеш...
В погледа ти виждах – другаде блуждаеш.
После тихичко прошепна – тя някога единствената бе,
но с времето всеки от нас в друга посока пое!
И ето сега съм с теб – красива непозната.
А ти ме питаш – коя е тази на стената?
Това си, мила моя – ти!
... Но вече образът ти се смени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жени Петкова Всички права запазени
