Портретът на стената
Събудих се... Неочаквано красива – с цвете в косата.
Събудих се... Погледнах в огледалото – бях непозната!
Погледнах към теб – отворил широко очи,
не гледаше мен, а портрета, закачен на стената.
Събудих се... А ти изведнъж се насочи
към този портрет на жената.
Тя – със снежно бяло, красиво лице,
с изваяно от скулптор снажно телце,
ме накара да се чудя – коя ли бе?
Дали е твоята любима, дали за нея още ти мечтаеш...
В погледа ти виждах – другаде блуждаеш. ...