26 сент. 2015 г., 10:53

Посещение

543 0 0

Ти си ефирно блестящо сияние

идваш и донасяш свойта красота

с поглед на нежно мечтание

възрастваш в мене радостта

 

Защото ти си ярък слънчев лъч

изпълнен с живот и доброта

в мене вече няма глъч

а мила и свещена тишина

 

която ме води в твоя душевен мир

и виждам пространства небесни

там където духът има шир

а умът открива висини неизвестни

 

където живея в тържество

и ходя свободно изправен

където с теб сме едно

окрилени в простора идеален

 

В твоя обител на чисто веселие

ангели пеят възхвални песни

донасят ни нам утешение

и благата Божи чудесни

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...