29 янв. 2009 г., 13:19

Послание

1.3K 1 5

                            Мило дете, ти растеш в свят жесток,

                            който убива най-вече добрите.

                            Ти още не знаеш що е порок

                            и каква е мощта на парите.


                            Човек за човека е вълк, сине мой,

                             но късно аз разбрах това.

                             Грешките ми са безброй –

                             не искам да имаш мойта съдба!

                    

                             Аз живях в измислен свят,

                             в който царуват любовта, красотата,

                             в който човек за човека е брат,

                             в който властва добротата.

 

                             Толкова ми е жал за теб!

                             С ужас виждам, че от мен си наследил

                             душата крехка на поет –

                             ще страдаш, сине, толкова си ми мил!

 

      Колко ли несгоди, теготи

ти предстои да преживееш,

колко ли разбити мечти?

Та ти и сега рядко се смееш!

 

Ако ми бяха казали преди,

че това, за което мечтая, го няма,

може би нямаше така да боли

от всяка подлост, всяка измама.

 

Не искам ти да бъдеш заблуден,

не искам да вървиш по моя път,

не искам никога да страдаш като мен!

Ако имам сили, ще те спра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даринка Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много сила и болка!Но всичко е истина за съжаление.Наистина света е отврътителен,а хората жестоки!Поздрав!
  • Привет! Думите са твърде силни за едно крехко дете, но за съжаление това е действителността! Същото послание бих искала да кажа и на 11-годишния си син и вярвам, че тяхното време ще е различно! Нека всичко бъде история! Пожелавам ви го с обич!
  • и аз като... човек ще кажа
    прекалено гладко се чете
    а принципно има рима
    как се постига това - не знам
  • Мда-а-а, всички се сблъскваме с това рано или късно. Няма рецепта, но от нас зависи в какво ще превърнем децата си. А стиха, можеш да го пипнеш още малко. Започва чудесно, но по нататък не се чете гладко. Тематиката го заслужава.
  • Колко болка има в стиха ти Дари ,но не мисли толкова песимистично ! Вярвай , че при него нещата ще са много по-различни и много хубави ! Вярвай в това, ти ще му предадеш своята доброта , опит и обич... Прегръдки !

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...