29.01.2009 г., 13:19

Послание

1.3K 1 5

                            Мило дете, ти растеш в свят жесток,

                            който убива най-вече добрите.

                            Ти още не знаеш що е порок

                            и каква е мощта на парите.


                            Човек за човека е вълк, сине мой,

                             но късно аз разбрах това.

                             Грешките ми са безброй –

                             не искам да имаш мойта съдба!

                    

                             Аз живях в измислен свят,

                             в който царуват любовта, красотата,

                             в който човек за човека е брат,

                             в който властва добротата.

 

                             Толкова ми е жал за теб!

                             С ужас виждам, че от мен си наследил

                             душата крехка на поет –

                             ще страдаш, сине, толкова си ми мил!

 

      Колко ли несгоди, теготи

ти предстои да преживееш,

колко ли разбити мечти?

Та ти и сега рядко се смееш!

 

Ако ми бяха казали преди,

че това, за което мечтая, го няма,

може би нямаше така да боли

от всяка подлост, всяка измама.

 

Не искам ти да бъдеш заблуден,

не искам да вървиш по моя път,

не искам никога да страдаш като мен!

Ако имам сили, ще те спра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даринка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много сила и болка!Но всичко е истина за съжаление.Наистина света е отврътителен,а хората жестоки!Поздрав!
  • Привет! Думите са твърде силни за едно крехко дете, но за съжаление това е действителността! Същото послание бих искала да кажа и на 11-годишния си син и вярвам, че тяхното време ще е различно! Нека всичко бъде история! Пожелавам ви го с обич!
  • и аз като... човек ще кажа
    прекалено гладко се чете
    а принципно има рима
    как се постига това - не знам
  • Мда-а-а, всички се сблъскваме с това рано или късно. Няма рецепта, но от нас зависи в какво ще превърнем децата си. А стиха, можеш да го пипнеш още малко. Започва чудесно, но по нататък не се чете гладко. Тематиката го заслужава.
  • Колко болка има в стиха ти Дари ,но не мисли толкова песимистично ! Вярвай , че при него нещата ще са много по-различни и много хубави ! Вярвай в това, ти ще му предадеш своята доброта , опит и обич... Прегръдки !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...