24 мар. 2010 г., 22:07

Последен дъх 

  Поэзия » Любовная
697 0 0
Очите, огряващи моя ден
и лицето така искрящо,
усмивката, от която бях победен
в живота ми студен и така безсмислен.
Толкова близко до теб,
искайки да те докосна,
но отново се превръщам в лед,
защото ти си толкова прекрасна.
Прегръдките ти, които спасяват,
още непочуствани от мен
и сълзите, които тихо падат
в живота ми студен и така безсмислен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Все права защищены

Предложения
: ??:??