24 мар. 2010 г., 22:07

Последен дъх 

  Поэзия » Любовная
555 0 0

Очите, огряващи моя ден
и лицето така искрящо,
усмивката, от която бях победен
в живота ми студен и така безсмислен.

Толкова близко до теб,
искайки да те докосна,
но отново се превръщам в лед,
защото ти си толкова прекрасна.

Прегръдките ти, които спасяват,
още непочуствани от мен
и сълзите, които тихо падат
в живота ми студен и така безсмислен.

Аз запазих последния си дъх,
за да застана до вратата на твоята къща
и да напиша тези думи само за теб,
заради живота ми студен и така безсмислен.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??