Стъпвам по мократа пръст и търся своя каменен кръст.
Без име, без лице, мим без ръце.
Какво да споделя за мен,
мога да се усмихвам, дори да се смея,
но да се радвам вече не умея.
Мога болката на другите да спра,
да се опитам да ги разбера,
но раната в моето сърце нивга не ще закърпя.
Това съм аз, призрак без покой,
зов на звяр в заглъхнал вой.
Нощта е моят дом,
тъмнината дарява ме с подслон. ...