6 мая 2008 г., 12:52

Последици

1K 0 6


                “Хлебарю, знам, че ще изгубя спора –
                  дано да ти потрябва стих! Дано!”

                                                Ивайло Балабанов

Разчупвам хляба ти и топла пара
струи като библейска благина.
Признавам ти го – майстор си, хлебарю!
... За майсторлъка точно те виня.
Той може грехове да оправдава
и слепотата в погледа брашнян,
и болката, додето майстор ставаш,
жена ти ден след ден да губи свян –
но той те кара и да и прощаваш...
Аз лично съжалявам, че простих –

похвали снощи МОЯ хляб жена ти.

Жена ми – превъзнесе ТВОЯ стих...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е животът - върти се....къде го месиш, къде втасва..., според хлебаря! Хубава приказка, Саше!
  • На обед бях -
    добре хапнАх.
    Хайде и за твое здраве,
    казвам ти наздраве!
    Малко е чешитче - знам,
    ала пълни ме с любовен плам!
    Иванова като се намеси,
    стихче се омеси!

    С поздрав най-сърдечен,
    Патилан Раданчо
  • ananke (Радослав Смилков) 6-05-2008г. 19:35
    Сашоооо!!! Кеф!

    Ave

    Но ти що не се кефиш на агънце с приятели?! Моите стихчета няма да ти избягат... Наздраве!
  • Сашоооо!!! Кеф!

    Ave
  • ХиХик* - размяна на роли, познатоооо...!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...