10 авг. 2014 г., 19:25

Последната битка

838 0 5

Тази битка ще бъде последна!
Ритуално поглеждам към меча.
Стара вещица вече предрече,
че на трона до тебе ще седна.

Нямам рицарска кръв и доспехи,
светлокоса и мила царице,
но пък имам корава десница
и сърце под съдраните дрехи.

С пораздърпана риза, без броня,
оседлавам надеждата с вяра.
Ще надвия на лошите царя -
вероломния враг ще прогоня.

Много белези нося от битки,
но последната, днес ще е моя.
Ще ти върна, царице, покоя,
ще подреждам косата ти в плитки...

Ще забравя звъна на копита,
ще разпуснеш слуги и корнети...
Ще ти пиша, царице, сонети
и до мен ще старееш честита...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Последната?Кой знае?Аз не вярвам.
    Не може рицарят без кон и броня.
    За него е почивка всяка дама,
    а битките са смисъл на живота му...
  • Красиво, романтично...
  • Поздравления за стиха!
    И ти, и музата, сте се справили!
  • Плитките - разпуснали в къдрици,
    разгулни са си те - цариците...
    дали последна ще е битката,
    вещицата ще ти каже...
    А ти вържи чеснова плитка...
  • Ха, дано ти е наистина последната
    Харес

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...