Последната битка
Тази битка ще бъде последна!
Ритуално поглеждам към меча.
Стара вещица вече предрече,
че на трона до тебе ще седна.
Нямам рицарска кръв и доспехи,
светлокоса и мила царице,
но пък имам корава десница
и сърце под съдраните дрехи.
С пораздърпана риза, без броня,
оседлавам надеждата с вяра.
Ще надвия на лошите царя -
вероломния враг ще прогоня.
Много белези нося от битки,
но последната, днес ще е моя.
Ще ти върна, царице, покоя,
ще подреждам косата ти в плитки...
Ще забравя звъна на копита,
ще разпуснеш слуги и корнети...
Ще ти пиша, царице, сонети
и до мен ще старееш честита...
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво, романтично...
-
Поздравления за стиха!
И ти, и музата, сте се справили! -
Плитките - разпуснали в къдрици,
разгулни са си те - цариците...
дали последна ще е битката,
вещицата ще ти каже...
А ти вържи чеснова плитка...
-
Ха, дано ти е наистина последната
Харес
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не може рицарят без кон и броня.
За него е почивка всяка дама,
а битките са смисъл на живота му...