Последната ми нота е черупка
След времето, в което те проходих.
И беше болка от орисване.
Зад кулите под белите комини.
Сред черните огнища - на сърцето ми.
По релсите обратно превъртени.
В прозорците прегърбени. До прагове.
Преди по пулса тя да се разпише.
Оглозгана до клетва. Мяра.
До белег разпознах те. И осмислих.
За думите, облизали бесилото.
Отвътре кожата. И ешафодите.
Които съм изтръгнала. Със рими.
А ти - сглобявайки клавиши -
акордно посиняваше небето...
Това остана ми от тебе.
И още малко време... за да бъда честна.
Защото вече нямам котви,
с които да задържам страховете.
Луните ми са пълнослепи жажди.
Със корен засаден дълбоко над морето.
... И тази пръст
под ноктите. На трите ми черупки.
И полилеите, които се прекланят
във зала, обкована от пролуки.
И низките ми матове
по мраморните пешки,
където балът беше просто стъпки -
преди лицето си до маска да обеля.
Макар и всичките решетки–ноти
гласа ми да заключват като в ехо.
Помня... Кънтях, преди да тлея.
Но ти остана. За да тръгнеш.
Изсвири ме изрично тиха.
И както камък в камък остро диша.
Последната ми нота е черупка
(клавишите до ключ обесила).
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
