28 авг. 2009 г., 00:34

Последната врата

925 0 1

Бог създател наш е

и доказва ни го всеки ден,

стои високо и ни  гледа

накъде ще отведем

душите наши - гнили.

Несъбудили се

толкова  лета,

когато истината е една....

Чака ни да се покаем, люде,

за греховните сърца, които носим в нас.

С търпение очаква просветление да влезе в нас

и да погледнеме нагоре в този труден час.

Защо го сторихме едва сега,

когато се затвори другата врата?

Защо отрекохме се ний от волята една,

която ще ни следва до мига

на земния ни път един и ще

трябва  да платм за своя срам и  грях презрян.

Нима не можехме да бъдем честни

и добри  с пречистени души,

да кажеме това, което ще спаси

света от лошата беда, почукала

на нашата врата?

Дано смили се Бог над нас!

Дано поиска да прости греха човешки!

Молете се в деня на съда страшен, мили хора.

И помнете!

Ще се прокълнете, ако не прозрете

силата духовна и Светия дух.

Той един е и всесилен - наш единствен

Бог, който ще ни подаде ръка,

за да преминем през последната врата!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...