Aug 28, 2009, 12:34 AM

Последната врата

  Poetry » Other
919 0 1

Бог създател наш е

и доказва ни го всеки ден,

стои високо и ни  гледа

накъде ще отведем

душите наши - гнили.

Несъбудили се

толкова  лета,

когато истината е една....

Чака ни да се покаем, люде,

за греховните сърца, които носим в нас.

С търпение очаква просветление да влезе в нас

и да погледнеме нагоре в този труден час.

Защо го сторихме едва сега,

когато се затвори другата врата?

Защо отрекохме се ний от волята една,

която ще ни следва до мига

на земния ни път един и ще

трябва  да платм за своя срам и  грях презрян.

Нима не можехме да бъдем честни

и добри  с пречистени души,

да кажеме това, което ще спаси

света от лошата беда, почукала

на нашата врата?

Дано смили се Бог над нас!

Дано поиска да прости греха човешки!

Молете се в деня на съда страшен, мили хора.

И помнете!

Ще се прокълнете, ако не прозрете

силата духовна и Светия дух.

Той един е и всесилен - наш единствен

Бог, който ще ни подаде ръка,

за да преминем през последната врата!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...