27 мая 2014 г., 19:41

Последният жив

Поэзия » Философская

1.7K 3 26

публикува се със съгласието на Черен Джак 12

Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Чудесно! Поздравление за тези хубави и на място казани редове. И аз да допълня:

"Животът е тежък чук, разбиващ мечтите.
С неумолимостта на дните, пред смъртта всички са равни.
О, колко е пошла дребнавостта на дните! -
Тя руши идеали и смива скалите..." /Ив. Младенов/

Поздрав!

2014-06-03T18:13:11+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Когато вдъхновението с парен чук,
накъдри ти косата в ситни храсти -
твори поетика на въпреки, на пук,
на всички знойни, окрилени педерсти!

2014-06-03T17:46:00+03:00
vega666 (Младен Мисана)

На последните коментари не отговарям, защото са неадекватни. Препоръчвам на по-нервните: esbericum, но не поемам разноските без епикриза.

2014-06-03T17:34:10+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви за посещението и коментара! Удостоверявам, с отговора си, че до мен вашите думи достигнаха. Дай боже да са достигнали и до останалите, които се нуждаят от тях.

Поздрав: Мисана

2014-06-01T17:59:46+03:00
manipuliram (Манипулирам)

Леле! Какво сте се захапали, бе хора?! Вие за емоционална интелигентност чували ли сте? Много наранени хора имало в тоя сайт, които прикриват болката от раните с егоцентризъм. Колко жалко за поезията като цяло!

2014-06-01T17:54:53+03:00