vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
27.05.2014 г., 19:41

Последният жив

1.7K 3 26
                                   публикува се  със съгласието на Черен Джак 12

Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Чудесно! Поздравление за тези хубави и на място казани редове. И аз да допълня:

    "Животът е тежък чук, разбиващ мечтите.
    С неумолимостта на дните, пред смъртта всички са равни.
    О, колко е пошла дребнавостта на дните! -
    Тя руши идеали и смива скалите..." /Ив. Младенов/

    Поздрав!
  • kasius (Бостан Бостанджиев)
    kasius (Бостан Бостанджиев)
    Когато вдъхновението с парен чук,
    накъдри ти косата в ситни храсти -
    твори поетика на въпреки, на пук,
    на всички знойни, окрилени педерсти!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    На последните коментари не отговарям, защото са неадекватни. Препоръчвам на по-нервните: esbericum, но не поемам разноските без епикриза.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ви за посещението и коментара! Удостоверявам, с отговора си, че до мен вашите думи достигнаха. Дай боже да са достигнали и до останалите, които се нуждаят от тях.

    Поздрав: Мисана
  • manipuliram (Манипулирам)
    manipuliram (Манипулирам)
    Леле! Какво сте се захапали, бе хора?! Вие за емоционална интелигентност чували ли сте? Много наранени хора имало в тоя сайт, които прикриват болката от раните с егоцентризъм. Колко жалко за поезията като цяло!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0