27.05.2014 г., 19:41 ч.
Последният жив
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Когато вдъхновението с парен чук,
накъдри ти косата в ситни храсти -
твори поетика на въпреки, на пук,
на всички знойни, окрилени педерсти!
-
На последните коментари не отговарям, защото са неадекватни. Препоръчвам на по-нервните: esbericum, но не поемам разноските без епикриза.
-
Благодаря ви за посещението и коментара! Удостоверявам, с отговора си, че до мен вашите думи достигнаха. Дай боже да са достигнали и до останалите, които се нуждаят от тях.
Поздрав: Мисана -
Леле! Какво сте се захапали, бе хора?! Вие за емоционална интелигентност чували ли сте? Много наранени хора имало в тоя сайт, които прикриват болката от раните с егоцентризъм. Колко жалко за поезията като цяло!
-
vega666 (Младен Мисана): 1-06-2014г. 13:51
Нивото ти рязко падна, Фабер! Очаквах го. Не беше трудно да се предвиди. "
Трябваше да ме предупредиш навреме, за да си спестя някои неща!
Шегата настрана, ако получа по някакъв начин убеждението, че творчеството ти е стойностно, и ако мога да се примиря с надутото ти нарцистично самопризнаване и авторско самодоволство, ще гледам много по-...съгласително на критиките ти към мен, и вероятно ще се посконфузя. -
" vega666 (Младен Мисана): ....................
Що се касае до г-н Фабер, този интерес, който той декларира толкова открито /за кой ли вече път/ и то точно по този начин към г-ца Даниелова, може да му достави за в бъдеще неприятности. Тя не е от т.нар. "прокурорски госпожици", но все пак... Разбирам мераците му, но поне да не ги упоменава на глас. "
И какъв е този "мой интерес, който демонстрирам така открито"?...Ех, Мисанчо - Писанчо, ти да не ревнуваш, нещо? 
...И виж как първично-опростителски подхождащ - няма ли за теб относително различни пластове на битието, на отношенията, освен "този интерес"? Я обясни малко повече за него... Дали тук не става дума за отявлен и най-нетворчески и непоетичен примитивизъм* в един така изтъкнат и голям поет от, най-малкото - национално значение, като теб?
Мисанчо!!!
И кажи какви са ми "мераците", за да си направя и извод за твоето несъзнавано-предсъзнавано!
Ще видиш сега като се включи г-ца Даниелова какво ще ни прави и двамата, и това всичко заради теб!
*да не би да не си си взел "хапчето поезия" (вж. стихотворението), или то да е било "менте"? -
" Damaskin (Константин Костов): 30-05-2014г. 22:47
Глупости на търкалета.
Ще призная, зачетох някаква разправия тия дни, където хубаво момиче да не се притеснявало, че го нападат, че имало щастието Вие да му седите изотзад и да го промотирате в поетичния мир. "
Малко, и аз така - давам си сметка, че участвам тук донякъде заради госпожица Даниелова - поради мое пристрастие(!?), гледам да я предпазя от заблуди и самозаблуди. Това, разбира се, не може да стане насила. Не може да стане и автоматично, т.е. процес е - поне най-напред по възможност да се разбере доколко динамичната, чувствителна, коректна и художествено богата Даниелова изпада в различни видове уклони и грешки (това е малко като от политически доклад )...
Иначе, на господин Мисана, ако е от добрите хора, за което има данни, може да се гледа с известно снизхождение на неговите творчески и обществени (коментарно-самохвални ) изяви. Повтарям уговорката, че може би пък нямаме - ние, неговите ..."непризнатели" , достатъчно качества за да проумеем произведенията му, преценявани от мен като доста псевдохудожествени и псевдофилософски. -
Моето мнение е, че това стихотворение е мистификация, в която няма действително съдържание и смисъл, а имитация на такива. Може и да бъркам - т.е. да не ми достигат възможностите да го оценя правилно и положително.
Поздрав! -
Благодаря ти, Из! Ти със сигурност разбираш отлично текстовете ми /мисля, че на моменти дори по-добре и от самия мен/.
Радвам се, че прочете и одобри текста ми!
Поздрави и прегръдки от мен! -
Стихотворението поставя много трудни въпроси, Мисана. Как се живее в този свят, в който всичко е наопаки... Ти знаеш, че ми е трудно, но най-вече не искам да те коментирам, за мен си нещо, което възприемам отвъд ума. Поздрав!
-
Щом Елица призовава админите, повече няма да оказвам чест да коментирам.
Ще подхождам стандартно с баналното мерси. Това искахте и това ще получите. А Мисана ще коментира другаде, където го уважават, все още и очакват с нетърпение коментарите му.
Мерси на всички вас, приятели, че прочетохте тези 14 реда и взехте отношение по тях. -
Г-н Костов, ако е глупост този текст, не би трябвало да го публикуват.
Аз лично пиша просто, ясно, четивно. Но моите стихове са елементарни и не мога да си позволя да издигам личния си вкус като критерий.
Следя активно публикациите в няколко сайта, следя наградените стихове в конкурсите, до които имам достъп. Моите впечатления са, че днес все повече се налага метафоричният изказ. И понеже по природа ми е чуждо образното мислене, аз наистина оставам зашеметена след прочита на подобни текстове.
И не само Мисана пише така.
Дори в този сайт ще срещнете майстори на метафората - сложна до такава степен, че ти трябва философско проникновение, за да я разгадаеш...
Именно тази вълна от нова поезия ме впечатлява и замисля... -
Елица, по-долу сте писала, че тая глупост била "Зашеметяваща метафорична образност и въздействие в този кратък текст."
Наистина ли го считате? -
Възможно е една художествена творба да не се разбере и да не се приеме от някого, нормално е. Защото никой не е харесван от всички.
Но критиката, г-н Костов, трябва да е мотивирано поднесена. Подигравателният тон и подмятанията (извън съдържанието на разглеждания стих) са неуместни и безполезни - само нажежават атмосферата...
Ще се спра на къртицата - това е метафоричен образ и като такъв, не е задължително да се посочват истинските й характеристики (както в един познавателен текст). Дребнавост е и прилича повече на заяждане,
което предизвика и съответната реакция на Мисана.
Жалко, че провокирахте такъв недостоен и за двама ви диалог. -
Немисанно сте невероятно ценен съвременник! Защо се държите като надути поетични задни части из нета, само Вие си знаете.
Хубава да е нощта Ви и в материални снежинки посипана!
Една от милиардите заспиващи къртици. -
Глупости на търкалета.
Ще призная, зачетох някаква разправия тия дни, където хубаво момиче да не се притеснявало, че го нападат, че имало щастието Вие да му седите изотзад и да го промотирате в поетичния мир.
Малце нещо фукня ми се видя - кога станахте Пушкин, кога Ви почерня ханша? Злите езици говорят за роднинска връзка м/у арапа на Петър I-ви и Александр Сергеевич.
Уважавам способността Ви да изписвате "Не те уважавам." в четиринадесет реда, че хората да Ви сметнат за интелигентен човек.
Прост доцент съм, такива като мен има 2258 в Отечеството към днешна дата.
Вместо да ме наричате Мунчо (не се обиждам, но няма и "Руссиян!" да Ви нарека), ще се вгледате ли в творбата си през моя поглед?
Щото такива като Вас има около 9 хиляди.
С поздравления и горчиво извинение към изчезващата Амазония оставам. -
Ще пробвам да отговоря на този средношколски лексикон.
"Небитието се рони." - На брега на Искъра в Черепишкия манастир има страхотен чардак. Там Дядо Вазов е разсъждавал над новите тенденции в отечествената лирика и какви рецензии е писал...аз до толкова не мога да попържам. Впрочем как се рони небитие? (Вазов, И., 1956. Черепич. В: Събрани съчинения, т. 11., С., Български писател, 298-306);
"Ситни снежинки сребристи танцуват. Падат като материя" - като какво да падат снежинките, бидейки as it is материя? Като Левски от ЦСКА ли?;
"Имаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...?" - цял блистер Блок имам, а за наркотиците предпочитам на лична;
"Милиарди къртици залязват в своите мрачни подземия" - къртицата залязва на слънце. В противен случай пращате читателя към Форсайт и Виетконг, както е отбелязано по-долу;
"Ти си последният жив - след антипоследния." - за какво ми е да съм последния жив, след като няма с кого да споделя какъв серсемлък е скалъпил Мисана? -
Северина, изненадваш ме все повече! Благодаря ти, че се отби и каза хубави, думи. Трогна ме. В момента ти си седнала на белия овен /във всеки един смисъл/, а аз - на черния /по същия начин/.
Разбрала си, че са едно и също лице. Добре, нека бъдат едно и също лице. Нали някой беше формулирал принципа за всеобщата връзка.
Топъл поздрав от мен! -
хмм...при първият прочит, в началото - си мислех, че ще избяга съзвучието и няма да стои добре, но така си го преплел, че се е получило, писна ми да го казвам (или може би - не) - перфектно. Наистина си започнал да показваш само най-добрите от най-добрите! Само 1 въпрос, не си длъжен да ми отговаряш: последният и антипоследният едно и също ли са, или аз го разбирам погрешно?!
Поздрав:ИНАСЕВЕРИНАЮГ -
Мерси, Христов!
Трогнат съм от толкова хубавите и интересни неща, които сподели.
Сърдечен поздрав и мощен прилив от творческо вдъхновение, ти желая!
Искрено твой: Младен Мисана
Благодаря, Райна!
Не мога да си обясня как не съм съзрял коментара ти. Много моля за извинение. Трогнат съм от посещението ти!
Весел уикенд от мен! -
Мерси, Санвали! Трогнат съм от хубавите ти думи и се радвам, че хареса това непретенциозно стихче на моя поетичен клонинг Черен Джак 12.
Мир и светлина ти изпращам!
Твой: Мисана -
Намерил си възможно най-точните думи за да пресъздадеш с красива образност и метафори тази смесица от ежедневието и ефирността.
Поздравявам те, Младен!
Сърдечни поздрави! -
1. Мерси, Ивелина! Трогнат съм от присъствието ти. Ти си поет с мащабност на светоусещането и търсещ глобалния смисъл на нещата.
Затова съм признателен, че удостояваш с внимание скромните ми текстове.
Сърдечен поздрав за теб!
2. Мерси, Елица! Ти си почувствала абсолютно точно това апокалиптично видение, идентично с почувстваното от мен. Това безкрайно ме радва като автор. Значи съм успял адекватно да пресъздам замисъла си.
Най-топлият възможен поздрав за теб, изпратен през Антрантическия океан! -
Нарисувано със смел замах на въображението: небитието се рони и се създава материалният свят.
И само с "хапче поезия", която те упоява като наркотик, можеш да възприемеш тази апокалиптична картина, пресъздаена като на филм.
Зашеметяваща метафорична образност и въздействие в този кратък текст.
Поздравления за автора! -
Поезията наистина е хапче и определено сме като наркотично зависими от вечно пулсиращите мисли в главите ни. Както винаги си интересно различен, Младене.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Животът е тежък чук, разбиващ мечтите.
С неумолимостта на дните, пред смъртта всички са равни.
О, колко е пошла дребнавостта на дните! -
Тя руши идеали и смива скалите..." /Ив. Младенов/
Поздрав!