Последно сбогом

Последно сбогом

Ти пак си тук и пак ми казваш

колко сложно сплетено е всичко между нас.

И пак си тръгваш - не оставаш,

когато от тебе нужда имам аз...

Последно сбогом никога не чувам,

вратата вечно тъй открехната стои -

минаваме и ти, и аз през нея

и ровим се, но само във мечти...

Да те питам - не боли ли повече, когато

един път месечно се връщаш

и отваряш ти вратата сляпо,

само за да "зърнеш" нежните ми устни?!

Боли тъй силно - затова аз слагам

край на всичко между теб и мен.

Последно сбогом нека да ти кажа -

вратата ще затворя - не оставай в моя плен!