шарпей (Ралица Георгиева)
5 10
26 дек. 2007 г., 15:46

"Последно сбогом" 

  Поэзия » Другая
1797 0 8

Пусто е, нали?

Но ти едва ли го усещаш.

Судено е дори,

когато някой ти поглеждаш.

Опитваш се очите да отвориш,

опитваш се сам себе си да съживиш.

Но не успяваш и да заговориш,

не успяваш и отново тъжен ти мълчиш.

 

Знам, не мога днес да ти помогна,

но искам да ти кажа, че ме трогна,

когато сподели със мене своята съдба!

 

Помни, че аз ще те обичам,

дори и там, на оня свят,

защото там сега отивам -

желая ти - бъди "богат"!

Бъди това, което искаше,

когато бях до теб.

Бъди това, което искаше

и знай, че аз ще съм над теб.

Ще бдя за твойто щастие,

ще пазя твоето "богатство".

И ще те пазя от нещастие,

и ще те пазя от "пиратство"!

Бъди велик и смел в живота!

Съжалявам, че не мога да го кажа.

Но вече нямам глас, за Бога!

Не мога и да го покажа!

Пусто е... студено е,

но ти едва ли го усещаш...

Живот, Съдба - това е

и не можеш ти да им нареждаш!

30.01.2002. 

© Ралица Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??