4 февр. 2005 г., 00:11

Последно сбогом

1.4K 0 2

ПОСЛЕДНО СБОГОМ!
/МОРЕТО - красив последен кадър от един човешки живот/


Здравей, приятелю стар, аз се върнах.
Идвам при теб след толкова време.
Много мъка и радост аз преживях,
много срещи и много раздели!

Но не забравих, за миг не забравих
твоите горещи, тръпнещи ласки.
Как слънцето върху лицето си чувствах,
а бризът развяваше ми косите!

Искам пак да тичам по брега ти
и да си играя с теб закачливо.
Виж, до тебе аз идвам, стигни ме ти.
Не беше ли тъй сладко и мило?!

Преди колко време бе? Млада аз бях,
красиво и диво, невръстно хлапе.
Сега побеляла, пак те видях.
Все тъй красиво си - мое МОРЕ!!!

Над теб волно бяла чайка лети
и леко се спуска приказна вечер,
там в далечината буен огън гори,
щастливи хора танцуват танц ведър!

Непрестанно животът в тебе кипи,
ти даваш живот, но и го отнемаш.
Край си, но и вечно начало си ти.
Ти, ту бурно, ту тихо изглеждаш!

Здравей, приятелю стар. Аз се върнах,
за да бъда тук отново със тебе.
Тук в последния мой час аз се отбих,
преди завинаги да си замина.


Ще те обичам аз вечно, сбогом кажи.
Пясък между пръстите и изтича,
плясък върху пясъка се чува. Тишина и...
босоногото хлапе пак по пясъка тича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Бъзева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ЗДРАВЕЙ,ПРИЯТЕЛКО!Браво,много ме радва стихото ти,наистина!
  • Радвам се че се намери човек, който да прочете това дълго стихотворение и да вникне в смисъла. Мерси за поздравите.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...