Послепис

бялатишина
136 124

22 окт. 2017 г., 21:04

Поэзия » Другая

388 3 8

Когато си тръгвам, съм бяла нагъната страница

и есенни сънища тихо се гушат във стъпките.

Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища

и колко са сладки на дивия въздух пак глътките!

Аз мъжки очи ще оставя отново замислени,

зад някой завой щом прекрача в спокойна увереност.

Когато си тръгвам, съм своето лунно момиче

с в мозайка от белези дръзко покрити колéне.

Когато си тръгвам, съм късна заглъхваща улица,

вечерна поема на влюбени сини морета.

Съблякла най-тесните дрехи от нежни преструвки,

далече ме тегли с билет за безкрая сърцето ми.