бялатишина
141 124
22.10.2017 г., 21:04 ч.

Послепис 

  Поезия » Друга
346 3 8

Когато си тръгвам, съм бяла нагъната страница 

и есенни сънища тихо се гушат във стъпките. 

Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища 

и колко са сладки на дивия въздух пак глътките! 

 

Аз мъжки очи ще оставя отново замислени, 

зад някой завой щом прекрача в спокойна увереност. 

Когато си тръгвам, съм своето лунно момиче 

с в мозайка от белези дръзко покрити колéне. 

 

Когато си тръгвам, съм късна заглъхваща улица, 

вечерна поема на влюбени сини морета. 

Съблякла най-тесните дрехи от нежни преструвки, 

далече ме тегли с билет за безкрая сърцето ми.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??