Посока

10 дек. 2011 г., 22:16

Поэзия » Философская

872 0 2

Тя е точката B - моят път за нанякъде,

изсветляло море, избуяли влакове,

самолетни пожари с очи срещу слънцето,

тя е топла и шарена. Сивопръста

тропа шумно. Кълне се -

през отворени порти не влиза,

а се вмъква коварно

и задига последната риза.

Тя се хвърля внезапно, като палаво малко момиченце,

като стара жена през пердето наднича.

Уж се крие, а пред всички случайно

изкрещява "Обичам те!"

Тя се качва наесен във листака на дюлята,

хвърля сетния лъч във окото на фара.

После пада със трясък, мечтите събула

във сърцето. На крайната гара.

10.12.2011

В. Търново