bagra
33 результатов
Остави ни, Господи, да създадем този свят!
Остави ни да го създадем както искаме!
Шест дни ще се целуваме до безпаметност,
а на седмия (обещавам), ще почиваме.
Шест дни ще му се завирам под кожата, ...
  841 
Принце - ти, който съживи Снежанка
и събуди Спящата красавица,
не ти ли омръзна
да скиташ и да целуваш принцеси заспали?
Не ти ли омръзна ...
  976 
Във стаята завесите ми траурно мълчат.
Лицето ми се валя в леглото избеляло.
Защо ми е причастие, като от този свят
си тръгвам с любовта си цялата?
Боли ме от отвеса на челото ти. Без ваксина ...
  570 
Беше среща случайна
в полунощ във влака.
Такава банална,
но разбрах, че теб чакам.
Не, не помня лицето ти, ...
  585 
Завеси на рози,
позахабени порцеланови чаши,
възглавнички розови,
на масата купа със ябълки ланшни.
Приютили сме се за вечност. ...
  479 
Какво се случва във душата на художника, когато
под четката му облаци валят
и в рамо гладко се излива светлината
в прозрачен тънък колорит?
Какво се случва във душата на флейтиста, когато ...
  403 
Не е сигурно вече рамото ти.
Прескочихме толкова локви,
в които потъваха кораби.
Добре, че държа чадъра ни.
За опора. ...
  461 
Няма никой във този дом.
Стените кънтят на пусто.
Няма никой, затова си сам.
Даже самотата ще те напусне.
Няма нищо в ключалката, няма - ...
  477 
Ако си танц, така ще те танцувам
докато ти обсебя тялото.
Ще те завъртам и ще те ревнувам...
Да превъртим ще ни е малко!
Ако си движение, ще те пресметна. ...
  447 
Дъждът, във който съм жена
на теб
е най-протяжният.
От векове
светът такъв порой не е познавал. ...
  438 
Видя ли? Тази нощ ще дойде,
очаквана от хиляди години...
Не хиляди (не сме тъй стари),
но нея точно сме сънували във миналото.
Такава я мечтах. Въздушен залез ...
  651 
Ръцете ти, очите ти, чертите -
накъдето погледна.
Вземи ме, на небето запрати ме,
но не на първото...
На седмото. ...
  702 
Да, знам, че няма да излезеш на сцената.
Късно е - полунощ.
Отпусната дремя
в този стол половината нощ.
А всъщност не късният час ни разделя ...
  435 
Прогоних те. Виновна бях,
че не дочаках
към себе си да се завърнеш.
Прогоних те. Виновна бях.
А после тичах като вятърът до вкъщи, ...
  487 
Едва дошла, едва дошла я гоним,
отърсени от зимния уют,
понесли още голи клони
из вече колеблив вечерен студ.
Да, зимата я преживяхме двама, ...
  642 
Аз искам да викам, когато краде
в градината някой череши.
Нали ще споделяме с тебе на две
ранените вчерашни грешки.
По котката сива да хвърля чепик, ...
  519 
Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
Нали все казват "Любовта дарява."
Тогава не разбирам всеки път
онази ярост да се притежаваме.
Да се разграбим - устни и ръце, и сън. ...
  455 
Защо ме криеш? Виж
как дланите ти на гърдите ми отиват.
Защо за мен не споделиш?
Или пък гоня дивото?
Виж как ръцете ни долепят се една с една ...
  538 
Прости ми! Съчинение за влюбени.
Щом можем да обичаме, защо грешим зловещо?
Прости ми! Ще повтарям винаги
отново същите прекрасни грешки.
Прости ми! Съчинение за влюбени. ...
  841 
Непознат мъж по тротоарите крачи
в този сив ден глухоням, изтрезнял.
Няма мисли тук, а въпросите значат
грешна стъпка в още повече кал.
По чадъра ми - купол на църква, ...
  458 
Във ъгълчето на окото ми личи
от смях изрязана дълбоко бръчка.
Тъй трудно прерисуват се очи.
И през сълзи. И по поръчка.
Най-трудно този дъх ще уловя ...
  860  14 
Изтъркаха се всички заклинания, с които
варих вечерни гозби. Изтанцувах
всички танци, с които се прибираше прането
със белите крила на топла птица
и ръбове от залезите розови. ...
  588 
Интимни са писмата помежду ни,
но тях едва ли някой би могъл да разшифрова -
решена въпросителна без думи,
изпусната за миг случайна строфа.
Интимни са скандалите ни (тихомълком, без слова) ...
  536 
За да живееш в морски град през есента,
би трябвало да си поет или художник.
Събаря вятърът една скала
на хълма във соленото подножие.
Изстиват младите прииждащи вълни - ...
  494 
И на този черноокият въпрос как да отговоря?
Да се скрия ли във пролетните губери
от откъснати току що бели ябълки?
Или вечер всички котки на тавана да погаля?
Да се втурна ли в мазетата на хладно ...
  453 
Да те приемам философски
и само приятелски
очите ти искри по мене да разпращат.
И да не тръпна със кръвта си цялата...
Не съм способна! ...
  451 
Аз съм като захар.
Все едно си пресякал
два континента
и един океан,
за да стигнеш до мен. ...
  530 
Засядат облаците на запивка в лозето
измежду редовете, дето сме играли.
Не тегнат мисли, топли като гроздове,
прескача вятърът с износени сандали.
През есента от болка скърца къщата. ...
  834 
През склоновете се изсипаха жените,
нагазиха пътеките зелени.
Различни възрасти - лица ту звездни, ту изпити,
ръкави тежки и едва скроени.
Черешобер. На лятото начален жест. ...
  529 
Тя е точката B - моят път за нанякъде,
изсветляло море, избуяли влакове,
самолетни пожари с очи срещу слънцето,
тя е топла и шарена. Сивопръста
тропа шумно. Кълне се - ...
  871 
Пресити думите ми. Вятър са.
Ще избягат като бухнало бяло брашно.
Пусни страховете ми по водата.
После прибави сърца от черупки -
много бавно - едно по едно. ...
  566 
Мъжът ми. Познатата кръчма.
Разбити среднощни блокади.
На чашата трета се връщаме
във спомена "бяхме ли млади?".
А вещица, яхнала месеца, ...
  676  12 
Лято е!
Във късния следобед на слънчеви петна
през слънцето, през сенките...
през слънцето, през сенките...
вървя. ...
  672 
Предложения
: ??:??