23 нояб. 2014 г., 12:52  

Посрещам Съдбата си

1.1K 1 1

-Добър ден, моя любов!
Гласът ти е нежен и мил!
-Добър ден, мой живот!
Очите ти плачат все още!
-Добър ден, щастие мое!
Сърцето сковано мълчи!


Бряг търсиш, бряг на спасение!
Бягат вълните една подир друга,
всяка достига брега,
допусни твоята да достигене до там,
дори тя да се стовари като вълна с ураган!


Допусни я да стигне своето място,
там, там на брега!
Времето спряла съм, чакам!
Чакам те, ти да достигнеш до мен,
няма значение в кой миг или някой ден!


Даваш ми всичко, което поискам,
но нищо за себе си ти не желаеш!
Сънища даже не искаш!
Сърцето си в ръката си стискам!


Допусни ме до себе си, моя съдба!
За теб ще преобърна Света!
Дори не знам накъде да поема,
Стоейки, замръзнала, чакам зова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...