Забравих го и този дом,
а все отваряш - да ме пуснеш,
пък вътре музика и тъжен тон,
и пак ме чакаш, и хапеш устни.
Аз чувах те, до кръв сълзях
и пътят си дори не виждах,
прости ми, че това е грях,
че безспирно те дори обиждах...
Че зарових се във своя свят
и в кълбото на едни въпроси,
тъй оставих те в душевен глад,
обичта ми жалостно да просиш. ...