myworld (Аз)
284 845
Mar 4, 2014, 10:22 PM

Посрещни ме, Майчице 

  Poetry
556 0 9

Забравих го и този дом,
а все отваряш - да ме пуснеш,
пък вътре музика и тъжен тон,
и пак ме чакаш, и хапеш устни.

Аз чувах те, до кръв сълзях
и пътят си дори не виждах,
прости ми, че това е грях,
че безспирно те дори обиждах...

Че зарових се във своя свят
и в кълбото на едни въпроси,
тъй оставих те в душевен глад,
обичта ми жалостно да просиш.

Сетне връщам се към този дом,
ето, в тъмното гори комин,
посрещни ме, Майчице, това е стон,
и ще бъда истински достоен син!








© Аз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • В душата ми има едно място,,,,,,, Нарекъл съм го ,,Марианската падина,,!Ти го достигна!!!!
  • Много силен стих.
    Разтърсващ.
    Като живота.
    Благодаря ти за доставеното удоволствие!
  • Да, обещанието трябва да се спазва! Поздрав и от мен, Краси!
  • Навременно осъзнаване!
    Спазвай обещанието си, Васко! Поздрав!
  • Така е, М. Прочетох й го и това извика сълзи от вълниние в милата ми, свидна майчица! Благодаря ти, че отново си тук!
  • Така е, Васил, децата сме жестоки в любовта си. Ще ти кажа само ако може да й го прочетеш и подариш...на твоята мила майчица.

    А това, което си написал е болезнено вярно и много жестоко:

    тъй оставих те в душевен глад,
    обичта ми жалостно да просиш.

    Право в целта
  • Трогателен стих, Васил!

    Поздрав!
  • Хубаво е, че искаш прошка!
    А майките винаги прощават!
Random works
: ??:??