30 дек. 2007 г., 19:59

Post factum

1.2K 0 1
 

Post factum

 

 

Да те обичам -

вече нямам сили.

Да те забравя -

все някак ще успея.

Минават дните -

някак сиви,

но ето -

и без тебе мога да живея.

След края

всичко ми се изясни -

не си Човекът,

мъжът на моите мечти.

А кой си ти?

Така и не разбрах.

Не помня даже

кога последно те видях...

Тогава лъжеше ме

право във очите,

в какво ли не ми се закле...

Но свършиха

за теб сълзите -

от днес съм пак щастливото "дете"!

Не ме разбра -

така се стекоха нещата.

Или не пожела -

така е искала съдбата.

А може би пък аз обърках

пътя на мечтите

със онзи другия -

да, да - пътя на сълзите.

Да изтрия миналото -

нямам как.

Да ти простя -

не, няма пак!

Да те гледам във очите

не мога, разбери -

в тях не любовта,

а омразата гори!

Не искам даже

името ти да си спомням!

Причината я знаеш

само ти...

Душата си отново

не заменям

за хилавото ти

"Прости"...

И яд ме е на себе си,

че пиша тези редове.

Не ги заслужи -

лъжливото ти, дяволско сърце!

Но днес е краят,

така реших, така желая...

Пиша последното стихотворение

във чест на твоето благоговление...

Нищо не ти пожелавам,

че само лошо ще е,а така не бива...

Довиждане!

Аз да мечтая продължавам

за любов, която не убива...

 

Кремена Кънчева Кънчева 19год.

08.11.2006год. 00'55h

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д-р Кремена Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Омразата и лошите пожелания само избуяват бурени в сърцето, твоето е цвете - запази го такова! ...Времето не се връща назад - но си взимаме поука и продължаваме малко по-мъдри СМЕЛО напред!!! Нека Новата година ти донесе много нови мечти и надежди, успех

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...