Post factum
Да те обичам -
вече нямам сили.
Да те забравя -
все някак ще успея.
Минават дните -
някак сиви,
но ето -
и без тебе мога да живея.
След края
всичко ми се изясни -
не си Човекът,
мъжът на моите мечти.
А кой си ти?
Така и не разбрах.
Не помня даже
кога последно те видях...
Тогава лъжеше ме
право във очите,
в какво ли не ми се закле...
Но свършиха
за теб сълзите -
от днес съм пак щастливото "дете"!
Не ме разбра -
така се стекоха нещата.
Или не пожела -
така е искала съдбата.
А може би пък аз обърках
пътя на мечтите
със онзи другия -
да, да - пътя на сълзите.
Да изтрия миналото -
нямам как.
Да ти простя -
не, няма пак!
Да те гледам във очите
не мога, разбери -
в тях не любовта,
а омразата гори!
Не искам даже
името ти да си спомням!
Причината я знаеш
само ти...
Душата си отново
не заменям
за хилавото ти
"Прости"...
И яд ме е на себе си,
че пиша тези редове.
Не ги заслужи -
лъжливото ти, дяволско сърце!
Но днес е краят,
така реших, така желая...
Пиша последното стихотворение
във чест на твоето благоговление...
Нищо не ти пожелавам,
че само лошо ще е,а така не бива...
Довиждане!
Аз да мечтая продължавам
за любов, която не убива...
Кремена Кънчева Кънчева 19год.
08.11.2006год. 00'55h
© Д-р Кремена Кънчева Todos los derechos reservados